Председателят на Районен съд – Кърджали Здравка Запрянова разказа в интервю за приликите и разликите между българската и германската правораздавателни системи
Какви са приликите и разликите между българската и германската правораздавателна система, какво от чуждия опит може да се приложи в България? Това разказа председателят на Районен съд – Кърджали Здравка Запрянова в интервю за Общинско радио Кърджали след посещението си в град Билефелд, провинция Северен Рейн – Вестфалия в Германия.
В периода от 13 до 16 октомври 2020г. тя беше на обмяна на опит в Окръжния съд в германския град като гост на административния ръководител там. Визитата е част от програма за обмен между председатели на съдилища на Европейската мрежа за съдебно обучение и е втората подобна инициатива за Районен съд – Кърджали след посещението на група съдии в Апелативния съд в Комотини, Гърция, през юни 2019 г.
Обменът надмина очакванията ми, коментира в интервюто председателят на съда Здравка Запрянова. „Установих, че въпреки различията в законодателството на двете страни, имаме еднакви проблеми, както и постигаме близки решения по тях. Колегите ме запознаха в дълбочина с тяхната правна система, с мерките срещу корона вируса, здравния мениджмънт, дигитализацията в правораздаването. Бях силно впечатлена от подготовката, която домакините бяха направили. В този обмен нямаше нещо, което да ми е било по-малко интересно.“
Според съдия Запрянова разликите между двете системи са съществени и са свързани най-вече със законодателните решения относно мандатността на административния ръководител. „В Германия председателят е такъв до пенсионирането му, защото е нелогично натрупаният административен капацитет да се изгуби, докато в България председателят има мандат, който е 2 пъти по 5 години в един орган на съдебната власт; Председателят в Германия се назначава от министъра на правосъдието на съответната провинция, докато при нас се обявява конкурс и се следва стриктно разписана в закона процедура, която завършва с изслушване на кандидатите и гласуване от страна на съдийската колегия към ВСС; В Германия председателят на съда разпределя делата, а не както при нас електронно чрез програма, тъй като дело с дело не си приличат – едното може да е с фактическа сложност, другото може да е с правна такава, следващото да е с 10 подсъдими. Тези фактори се преценяват от председателя, който има съответната статистика за всеки съдия и решава той, а не компютърът, кой съдия какво дело да разгледа; В Германия председателят на съда решава колко съдии са нужни за съответния съд, какви състави и кой какви дела ще разглежда – граждански или наказателни, докато при нас е въведено конкурсно начало и съдийско самоуправление, при което председателят няма никакви правомощия, защото процедурата по обявен конкурс за свободна длъжност продължава дълго, а само Общото събрания на съдиите на съответния съд взима решения за броя на съставите по видове дела – наказателни и граждански.“
Разликите в професионалния живот на българските и германските магистрати не свършват с това, Здравка Запрянова маркира и други любопитни: председателят на съда не разглежда дела; в немския съд имат фитнес и йога зала с инструктори; имат стол само за служители; съдиите могат да работят от дома си, като им е осигурен достъп до деловодната програма; по време на съдебното заседание всички носят тоги, включително и съдебните секретари; наказателният кодекс в Германия е от 19 век и досега е претърпял незначителни промени.
Много от практиките в двете правни системи са идентични и си приличат – по наказателни дела в определени изрично разписани в закона случаи участват съдебни заседатели; има неизменност на състава по наказателни дела; и в немския процес е въведена възможност за сключване на споразумение между подсъдимия и прокурора; имаме трудова медицина, като при тях тя се нарича здравен мениджмънт и е с много по-голям бюджет; и в двете системи има служител, който се явява ръководител на администрацията, който при нас се нарича съдебен администратор; и ние, и те си организираме тийм билдинги за сплотяване на колектива, разказа председателят на Районния съд Здравка Запрянова.
Според нея българското правораздаване изпреварва германското по отношение на електронното правосъдие: „В България по всяко едно дело е наличен окончателния съдебен акт в интернет, който може да бъде видян на сайта на ВСС и на интернет страницата на съответния съд. И това е още от 2007 г., докато в Германия това и към момента не е налично. Дигитализацията в съда домакин е в по-напреднал стадии от нас, но то е относимо само до деловодната им програма, която им предоставя много възможности с цел улеснение на съдии и съдебни служители. Докато Районен съд – Кърджали още от миналата година предоставя достъп до Единния портал за електронно правосъдие, чрез който се дава възможност на лицата да прегледат електронните копия на техните съдебни дела. В България също сме по-напред и с възможността за провеждане на заседания чрез видеоконферентна връзка, включително и чрез интернет приложения.“
Цялото интервю на председателя на Районен съд – Кърджали Здравка Запрянова пред Общинско радио Кърджали може да чуете на посочения интернет-адрес: